Скаутското движение е основано от Робърт Стивънсън-Смит Бейдън Пауел. Роден е на 22 февруари 1857г. В Англия. На 13 години го пращат да учи в колежа Чартърхаус. Любимото му занимание през годините, прекарани там, била една малка горичка, която се намирала в съседство с колежа и по правило била забранена за колежаните. Там той залагал капани, изпичал уловения дивеч и използвал всички хитрини на съуксите, за да не бъде открит от учителите. Най-вероятно там и по онова време се ражда скаутството.

Винаги когато било възможно Б-П излизал на различни експедиции с по-големите си братя. Плавали с лодка или се скитали дни наред с раница на гръб и се грижели сами за себе си.

След години Б-П постъпва в армията като се класира от 700 кандидати и след преминаване на базовото обучение бива изпратен като лейтенант във военния корпус в Индия. Там той остава цели 10 години и развива своите умения да наблюдава, да се укрива, да живее под открито небе, да се грижи сам за себеси, спортува постоянно. По-късно е аташиран в Русия където талантът му жъне възхищение и похвали. По време на Англо-Бурската война 1899-1901г. само с 1000 боеца под свое командване Б-П води отбраната на градчето Мейфкинг в Южна Африка. Градът е освободен от дошлите подкрепления и Б-П се превръща в национален герой. На 42 годишна възраст е произведен в чин генерал-майор и организира южноафриканската конна полиция. В нея влизат хора способни да вървят по следа, да правят скица на местността, да водят наблюдение без да бъдат забелязани, да работят с чувство за отговорност. Опитът натрупан при подготовката на тези части Пауел описва в книгата си “В помощ на разузнавача” (Aids To Scouting). На Б-П му се ражда идеята за едно ново младежко движение, като се осланя на положителните си впечатления от работата си с момчетата от Мейфкинг.

Запленен от тази идея на 29 юли 1907г. с 20 момчета - синове на приятели и хлапета от квартала, Бейдън Пауел отива на лагер на остров Браунси в залива Пуул, пред Дерсет - Южна Англия. Това е първият скаутски лагер, който бил предвиден за седмица, но продължил десет дни, защото момчетата не искали да се прибират. Целта на лагера била момчетата да се закалят физически и да се научат да помагат на другите, сами да търсят и откриват. Всичко това е побликувано в годината на лагера в книгата “Скаутство за мочмета" (Scouting For Boys).

Поради големия интерес из цяла Англия момчета започват да организират патрули и движението се разраства толкова много, че се налага Б-П да напусне редовната си военна служба, за да се посвети изцяло на зараждащото се младежко движение.

Две години по-късно в Англия се наброяват вече над 108 000 бойскаути, както са се наричали отначало И 8 000 гърл-гайдове (момичета скаути). На първото световно Джамборе (голям лагер където се срещат скаути от различни градове и страни) в хотел “Олимпия” в Лондон през 1920г. Б-П бива провъзгласен за Световен Старши Скаут.

През 1929г. В признание за заслугите му към младите той получава титлата Барон и става известен като Лорд Бейдън Пауел от Гилуел. Той се разделя с движението през 1937г. По време на Джамбуре в Холандия пред 28 000 скаути от цял свят. Оттегля се в Кения, където умира през януари 1914г. Последните му думи са „Бъди Подготвен!“. На надгробната му плоча е инкрустиран знака на Скаутското движение и знака, с които скаутите съобщават „Завърнах се у дома!“. Лорд Бейдън Пауел е погребан в Найбори, Африканска Кения по негово желание.


Следва продължение...